ПОИЗЛЪГВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗЛЪ̀ГВАМ, ‑аш, несв.; поизлъ̀жа, ‑еш, мин. св. поизлъ̀гах, прич. мин. св. деят. поизлъ̀гал, прич. мин. страд. поизлъ̀ган, св., прех. Излъгвам (в 1 и 2 знач.) малко. Макар че от умъдряване окото ми не трепва от най-откровени признания, пак ще поизлъжа, ако не за друго, поне да го [житието] украся тук-там. Ем. Станев, А, 8. — След това изтичах у дома, но мама беше си легнала — поизлъга Бодко. — Достраша ме да я повикам, за да не се изплаши. В. Ченков, СНД, 102. Човек трябва да поизлъже, ако иска да си спаси душата. Б. Шивачев, ПЮА, 147. — Аз мисля, бай Ванков, че нашето свято дело оправдава средствата, позволено е и да поизлъгваме на места. З. Стоянов, ЗБВ I, 288. поизлъгвам се, поизлъжа се страд. и взаим. Още малко и [борсовите магнати] щяха да почнат да се обвиняват един друг, че искали да се изиграят взаимно. Но и тук перспективите за огромните бъдещи печалби надвиха над нескритите желания да се поизлъжат помежду си. П. Спасов, ХлХ, 30. поизлъгва се, поизлъже се безл. Смяташе, че може и да се поизлъже, за да се постигне целта.

ПОИЗЛЪ̀ГВАМ СЕ несв.; поизлъ̀жа се св., непрех. Излъгвам се (в 1 знач.) малко. Поизлъгал съм се в очакванията си спрямо този човек.