ПОИЗЛЯГАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗЛЯ̀ГАМ СЕ, ‑аш се, несв.; поизлѐгна се, ‑еш се, мин. св. ‑ах се, прич. мин. страд. поизлѐгнат, св., непрех. 1. Излягам се за малко, за кратко време. Върху една купчина царевични кочани беше се поизлегнал ратаят и пушеше. Г. Караславов, ОХ I, 124-125. Той се поогледа и уморен от пътя, се поизлегна на леглото. Д. Спространов, С, 112.

2. Само несв. Излягам се малко от време на време. След операцията свикнах повече да си почивам — поизлягам се и си поспивам, когато се почувствам слаб.