ПОИЗМИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗМЍРАМ, ‑аш, несв. (рядко); поизмра̀, ‑ѐш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. поизмря̀л, ‑а, ‑о, мн. поизмрѐли, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. За много или група хора — измираме малък брой или постепенно един след друг. Връстниците ѝ поизмряха, но тя още се държи. △ Полека-лека старите приятели поизмряха и го погълна самотата.