ПОИЗМИТАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОИЗМЍТАМ, ‑аш, несв.; поизмета̀, ‑ѐш, мин. св. поизмѐтох, прич. мин. св. деят. поизмѐл, св., прех. 1. Измитам (в 1 и 2 знач.) нещо малко, набързо или без старание, как да е. — Трябва да поизметеш двора, нападали са много листа.
2. Само несв. Измитам (в 1 и 2 знач.) малко от време на време. И аз поизмитам стълбището, но по-често го прави дъщеря ми. поизмитам се, поизмета се страд. поизмита се, поизмете се безл. — Трябва да се поизмете, мръсно е.