ПОИЗМЪКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗМЪ̀КВАМ, ‑аш, несв. (рядко); поизмъ̀кна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. поизмъ̀кнат, св., прех. Измъквам (в 1 знач.) нещо леко и донякъде, не напълно. Черню седна на камъка до къщната врата в двора си, като си поизмъкна ятагана, за да му не додява. А. Страшимиров, А, 151. Съседът му, види се, разбра неговото учудване, поизмъкна още малко изпод одеялото продълговатото си .. лице и добави: — Един такъв висок, строен. С. Кралевски, ВО, 99. поизмъквам се, поизмъкна се страд.

ПОИЗМЪ̀КВАМ СЕ несв. (рядко); поизмъ̀кна се св., непрех. Измъквам се леко от

някъде. Венев се поизмъкна от редиците и се изправи на пътеката. Кр. Григоров, Р, 214. Ризата ти се е поизмъкнала.