ПОИЗМЪНКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗМЪ̀НКВАМ, ‑аш, несв.; поизмъ̀нкам, ‑аш, св., прех. 1. Измънквам нещо кратко; поизмърморвам. Той ги погледнал .. изниско над очилата, поизмънкал нещо и запрелистял тефтера. Чудомир, Избр. пр, 102.

2. Само несв. Измънквам нещо от време на време; поизмърморвам. След преживения ужас тя не можe да дойде на себе си — поизмънква някоя дума и пак се умълчава. поизмънквам се, поизмънкам се страд.