ПОИЗМЯТАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОИЗМЯ̀ТАМ, ‑аш, несв.; поизмѐтна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. поизмѐтнат, св., непрех. Рядко. Измятам1 (в 1 знач.) нещо малко, леко. поизмятам се, поизметна се страд.
ПОИЗМЯ̀ТАМ СЕ несв.; поизмѐтна се св., непрех. Разг. Измятам се (в 1 и 2 знач.) малко, леко. — Ама и ние тупахме на воля. Мен ми се поизметна ръката — каза един сух и чер стражарин, като си протягаше дясната ръка из въздуха. Ив. Вазов, Съч. ХС, 100. Капакът на прозореца се е поизметнал от влагата.