ПОИЗПЛЕЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗПЛЀЗВАМ, ‑аш, несв.; поизплѐзя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Само в съчет. с език. Изплезвам¹ малко, леко (език). Наведен над тетрадката, поизплезил .. език, той пишеше ред след ред. Сп. Кралевски, ВО, 106. Тежко беше дървото, но малкият помощник не се предаваше — поизплезил език, той се напъваше и бавно напредваше към колата. Сп. Кралевски, ВО, 117. — Я поизплези език да ти видя гърлото — заповяда ѝ лекарят.

ПОИЗПЛЀЗВАМ СЕ несв.; поизплѐзя се св., непрех. Изплезвам се малко, леко. Детето се поизплези: — Може ли буря да събаря железни мостове, чичо Гики? А. Страшимиров, Съч. V, 240. Тя се поизплези на брат си, но отдалече и малко със страх.

◊ Поизплезвам / поизплезя език. Разг. Поизморявам се, обикн. при тичане, изкачване или тежка физическа работа. Значи наблизо е [лагерът]. И затова мислех, че скоро ще стигна, а то се оказа доста далече. Поизплезих език. П. Михайлов, МП, 61. Докато натоварим целия камион, поизплезих език.