ПОИЗПРАЩАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗПРА̀ЩАМ, ‑аш, несв.; поизпра̀тя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Изпращам (във 2 знач.) някого на малко разстояние, не до края на пътя. — Идете си в града, оттам ще се оправите .. Хайде, ще ви поизпратя. Да не се залутате по селото. Д. Талев, ГЧ, 218-219. Пътниците минаха край Илови. Ило и Найда ги посрещнаха и ги поизпратиха донякъде. Г. Караславов, Т, 79. Дочула го Ката, мила сестра, / завикала жално, заредила: / — Леле брайно, леле мили братко, / немам нозе да те поизпратя. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 226.

2. Изпращам (в 5 знач.) нещо малко, в малко количество. На тръгване Ванката любезно благодари за обеда и настоява селянинът да си запише домашния му адрес. Отде да знаеш, може човек да поизпрати нещо до вкъщи. Например прясна пита, кокошчица, сирене, масълце и прочее. ВН, 1953, бр. 285, 2. поизпращам се, поизпратя се I. Страд. от поизпращам. II. Взаим. от поизпращам в 1 знач.