ПОИЗПРИКАЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗПРИКА̀ЗВАМ, ‑аш, несв. и св.; поизприка̀жа, ‑еш, мин. св. поизприка̀зах, св. (диал.), прех. 1. Изприказвам част от нещо, не всичко. Като поизприказваха хубавите приказки за баба Вела, че била работна, гостоприемна, милеела за семейството, обърнаха разговора за друго. Кр. Григоров, ПЧ, 152. Иде у майка си, поизприкаже ѝ болките и мъките си и там, пред нея, се наплаче хубаво. Т. Влайков, Съч. II, 140.

2. Остар. и диал. Разказвам, съобщавам нещо, обикн. неприятно, мъчително. — Да ти поизприкажа, / да ти са оплача, / како ази тегля. Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 73. поизприказвам се, поизприкажа се страд.

ПОИЗПРИКА̀ЗВАМ СЕ несв. и св.; поизприка̀жа се св. (диал.), непрех. Изприказвам се малко, отчасти, не напълно. Като се срещнеше с някого, дето беше му докипяло от разни "продажници".., гледаше да се поизприкаже. Кр. Григоров, ТГ, 24. Членът на комитета в това време стои като на бодли. Чака да се поизприкажат скъпите гости! Ал. Константинов, БГ, 36. Зиме в кръчмата или в кафенето, а лете на двора под сянка наредят ся по 20-30 души, събрани .. едни да си поотдъхнат от работа, а други .. да ся поразговорят и поизприкажат. Хр. Данов, Лет., 121.

ПОИЗПРИКА̀ЗВАМ СИ несв. и св.; поизприка̀жа си св., непрех. Остар. Поизприказвам се. Мен ми бе натегнало на душата, та си поизприказах пред тебе. Т. Влайков, Съч. II, 88.