ПОИЗПРУЖВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗПРУ̀ЖВАМ, ‑аш, несв.; поизпру̀жа, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Разг. Изпружвам нещо (обикн. част от тялото си) малко, леко; поизпъвам, пообтягам, поопъвам. Пуста Въла.. Приближи край огнището, скритом зад дедо Дичо, поизпружи врат, та назря, що върши Рада. М. Георгиев, Избр. разк., 80. Поизпружих си краката — бяха ми изтръпнали от дългото седене.

ПОИЗПРУ̀ЖВАМ СЕ несв.; поизпру̀жа се св., непрех. Разг. Изпружвам се малко, леко; поизтягам се.