ПОИЗПЪВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗПЪ̀ВАМ, ‑аш, несв.; поизпъ̀на, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. поизпъ̀нат, св., прех. 1. Изпъвам (в 1, 2 и 3 знач.) нещо малко, леко; поопъвам, поизопвам, пообтягам. Началникът на околийското управление .. трепна, поизпъна лятната си куртка и погледна към бюрото. Слабото му мургаво лице застина в очакване на заповед. Б. Несторов, АР, 148. Дядо Дамян куцият .. запря за момент, поизпъна превързания си крак и сви вежди от болка. Чудомир, Избр. пр, 227. Един рус червендалест младеж .. като че ли поизпъна малко шия, когато госпожа Витанова се наместваше на стола си. Д. Калфов, Избр. разк., 98. — Поизпъни килима, че се е нагънал.

2. Само несв. Изпъвам (в 1 и 2 знач.) нещо леко от време на време; поопъвам, пообтягам, поизопвам. Лекарят ми препоръча да поизпъвам често болния си крак. поизпъвам се, поизпъна се страд.

ПОИЗПЪ̀ВАМ СЕ несв.; поизпъ̀на се св., непрех. Изпъвам се (в 1, 2 и 3 знач.) малко, леко; поопъвам се, поизопвам се. Когато [командирът] наближи, Златан се поизпъна и отдаде чест. П. Вежинов, ВР, 65. Пълничкото лице на бай Нончо се поизпъна, дълбока, необичайна бръчка се вряза между тънките, изрусени вежди. А. Гуляшки, СВ, 37. На всички се искаше да се поизпънат още малко, да изпушат още по една цигара, но трябваше да се върви. Г. Караславов, Избр.съч.Х, 50.