ПОИЗПЪЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗПЪ̀ЧВАМ, ‑аш, несв.; поизпъ̀ча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Изпъчвам малко, леко (обикн. гърди, корем, тяло). Младият подпоручик пристегна колана си и поизпъчи гърди, когато войниците му влизаха в града. М. Марчевски, ГБ, 213. — Не сме сами .. — намеси се отец Неофант, без да става, само си поизпъчи гърдите, — Бог да е с нас и ще ни помага. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 338.

ПОИЗПЪ̀ЧВАМ СЕ несв.; поизпъ̀ча се св., непрех. Изпъчвам се малко, леко. Поизпъчи се, вирна глава и с някаква гордост в гласа отговори: — Обичам си занаята и няма да го оставя. Д. Спространов, С, 258. Най-после телефонната мембрана изсъска. — Директорът на затвора? — попита бързо и натъртено Йоргов. — Тук главният прокурор. — Той доби по-тържествен вид и дори се поизпъчи. Г. Караславов, Т, 38. Субашът се загледа в пременените девойки, поизпъчи се и засука мустаци. Д. Рачев, СС, 126.