ПОИЗПЪШКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗПЪ̀ШКВАМ, ‑аш, несв.; поизпъ̀шкам, ‑аш, св., непрех. 1. Изпъшквам (в 1 знач.) леко, слабо. Изведнъж конят поиз‑

пъшка, отърси се, дори откъсна стрък трева и я задъвка. Й. Йовков, ЧКГ, 20.

2. Само несв. Изпъшквам (в 1 знач.) леко от време на време. Стана, пребрадена с черна забрадка .., поизпъшкваше и навремени сама си приказваше. Кр. Григоров, ТГ, 47.