ПОИЗРАСТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗРА̀СТВАМ, ‑аш, несв.; поизра̀сна, ‑еш, мин. св. ‑ах и поизраста̀, ‑ѐш, мин. св. поизра̀стох, прич. мин. св. деят. поизра̀съл, ‑сла, ‑сло, мн. ‑сли, св., непрех. Израствам (във 2, 3, 4, 7 и 9 знач.) малко повече, отколкото съм бил; попораствам. По-малкото момиче, вече поизраснало, гледаше все да се настани в скута ѝ — да го погали стринка му Ния, да сплете късичките плитки. Д. Талев, ПК, 359. Сирачето току-що започваше да се момее, не биваше да се чака да го грабне друг. Ако досега Джупунката не бе предприемала нищо, то се дължеше на следните причини: чакаше Антоанета да поизрасне. Ем. Станев, ИК I и II, 241. — Остана белег в горния край на челото ми, който се скриваше, когато поизрастеше косата ми. Ил. Волен, МДС, 26. Това мушкато не върви добре — едва напоследък поизрасна. △ Той поизрасна като писател в последните години.