ПОИЗРЪМЖАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗРЪМЖА̀ВАМ, ‑аш, несв.; поизръмжа̀, ‑ѝш, мин. св. ‑а̀х, св., непрех. 1. Изръмжавам (в 1 и 2 знач.) леко. [Дяволът] поизръмжал, подвил опашка и се отребил пред лицето на несправедний сатана. Ил. Блъсков, ТСР, 22. Кучето поизръмжа, но тъй като никой не му обърна внимание, обидено подви опашка.

2. Само несв. Изръмжавам леко от време на време. Кучето поизръмжаваше, сякаш да ни покаже, че не спи.