ПОИЗСТИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗСТЍВАМ, ‑аш, несв.; поизстѝна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Изстивам (в 1, 2 и 3 знач.) малко, донякъде. Спряхме на полето вън от селото и полегнахме на тревата, докато поизстине загрялата се вода в радиатора на колата. А. Каралийчев, С, 261. Жечка дръпна настрана опечените гъби да поизстинат и бръкна в кошничката. П. Бобев, ЗП, 25-26. — Озаран, като се събудих .., гърбът ме боли. — Може и от времето да е, пък може и да си поизстинала нощес, мамо. Ил. Волен, ДД, 68. Дринчев беше сляпо влюбен доскоро в Незнянева. Напоследък .. почна да се разочарова от нея и да поизстива. Ст. Чилингиров, РК, 200. След като потънах в медицината, моите философски увлечения чувствително поизстинаха. Искам, не искам — трябваше да зубря факти. П. Вежинов, ЗНН, 14.