ПОИЗСУШАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗСУША̀ВАМ, ‑аш, несв.; поизсуша̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Изсушавам (в 1-4 знач.) нещо или някого малко, отчасти. Трябва да поизсуша якето, то не пуска, но тази влага просмуква всичко. Д. Фучеджиев, Р, 168. Той [Стоенчо] седна близо при сестра си Станка, за да си поизсуши навоите. Ил. Блъсков, ИС, 13. Макар горещините и напрегнатата работа да го бяха поизсушили, месечните контролни прегледи в болницата показваха чисти дробове и здраво сърце. Ем. Манов, ДСР, 162. — Поизсуши си ботушите, преди да ги обуеш отново. △ Преди да приберем царевицата, я поизсушаваме на слънце. поизсушавам се, поизсуша се страд. и възвр. Слънцето проби за малко мъглата и момчетата седнаха на припек върху една мъхната скала. Решиха да се поизсушат. Ив. Хаджимарчев, ОК, 50. — Николина, мини по-близо до печката. Поизсуши се. Мокра е — обърна се той към съпругата си малко виновно. Г. Райчев, ЗК, 20. Влажните дрехи трябва да се поизсушат, преди да се приберат в гардероба.

ПОИЗСУША̀ВАМ СЕ несв.; поизсуша̀ се св., непрех. Поизсъхвам. — Прането се поизсуши — трябва да го прибереш.