ПОИЗТРЕЗНЯ̀ВАМ

ПОИЗТРЕЗНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; поизтрезнѐя, ‑ѐеш, мин. св. поизтрезня̀х, прич. мин. св. деят. поизтрезня̀л, ‑а, ‑о, мн. поизтрезнѐли, св., непрех. Изтрезнявам малко, не напълно. Василица поддържаше мъжа си под мишница .., но като видя, че той беше поизтрезнял и стъпките му ставаха по-твърди, го отпусна. Ив. Вазов, Съч. IХ, 82. Едва сега [Борис] щеше да влезе в банята, но преди това искаше да изпие чаша коняк след тежкия сън, през който беше поизтрезнял. Д. Димов, Т, 449. Поизтрезнял от увлечението си към нея, той за пръв път забеляза колко неискрен и фалшив е смехът ѝ.

Списък на думите по буква