ПОИЗТЪРКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗТЪ̀РКВАМ, ‑аш, несв.; поизтъ̀ркам, ‑аш, св., прех. Изтърквам нещо леко и не напълно; поизтривам. Тя [Босилка] донесе старите му навуща, поизтърка ги от снощната кал и му ги даде. Ил. Волен, БХ, 151. — И аз бързам. Двама ще бързаме! Поизтъркайте ми гърба, моля ви се. Хр. Радевски, Избр. пр III, 64. — Поизтъркай петната от боя по пода с шкурка. поизтърквам се, поизтъркам се страд. и възвр.

ПОИЗТЪ̀РКВАМ СЕ несв.; поизтъ̀ркам се св., непрех. Изтърквам се малко, донякъде; поизтривам се, поизносвам се, поизхабявам се. В ъгъла до вратата седеше висок, рус, хубавеляк селянин с бозави дрехи от домашен шаяк, които се бяха поизтъркали. Г.

Караславов, Избр. съч. II, 57. Всичко в стаята ѝ говореше за отминало охолство — килимът се беше поизтъркал, мебелите, макар и изискани, бяха поовехтели. △ Този шлагер вече се поизтърка.