ПОИЗТЪРСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗТЪ̀РСВАМ, ‑аш, несв.; поизтъ̀рся, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Изтърсвам (в 1 знач.) нещо малко, леко; поизтръсквам, поотръсквам, поотърсвам. Чорбаджи Аврам .. поизтърси копринения си пояс и дълбоките си сукнени потури от попадналата по тях пепел от цигарата му. Д. Талев, ЖС, 351. Бай Илия влезе с премръзнали ръце, поизтърси снега от увитите си с бели навуща крака. Кр. Григоров, Н, 11. Тома Николов поизтърсва с лост скарата, която е затрупана с дебел слой жарава. ВН, 1961, бр. 3096, 2. поизтърсвам се, поизтърся се страд. и възвр. Тримата граждани се поизтърсиха от снега .. и влязоха един след друг в стаята. Д. Талев, ГЧ, 209. На две-три крачки от Морозов и Камен избухна ръчна граната. Взривът .. вдигна нагоре пръст и камъни, които се изсипаха върху главите им. Морозов, като се поизтърси и видя, че всички части на тялото му са на място, изруга. К. Ламбрев, СП, 253.