ПОИЗТЯГАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗТЯ̀ГАМ СЕ, ‑аш се, несв.; поизтѐгна се, ‑еш се, мин. св. ‑ах се, прич. мин. страд. поизтѐгнат, св., непрех. 1. Изтягам се (в 3 знач.) малко, леко; попротягам се, поизпружвам се. Военните дрехи Степан Михайлович отдавна бе износил, но още пазеше коженото коланче ..: препаса блузата, поизтегна се, скърши снага по навик и доста бодро заслиза по стълбата. О. Василев, Т, 6. Стана от леглото, поизтегна се и бързо се разсъни.

2. Изтягам се (в 1 знач.) за малко; поизлягам се, полягам. Дядо Трою влезе в градината да се поизтегне на топлата мека трева. А. Каралийчев, МИ, 29. — Имаше задушен заек, халва грис, ветренско червено вино!.. След всичко това как да не се поизтегна мъничко, да не си подремна?! Д. Калфов, Избр. разк., 272. Хазаинът се поизтегна на миндерчето. Кр. Григоров, Р, 205.

3. Само несв. Изтягам се (в 1 знач.) за малко от време на време. — Сега не трябва да се преуморяваш — ще си почиваш, ще се поизтягаш.