ПОИЗЦАПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОИЗЦА̀ПВАМ, ‑аш, несв.; поизца̀пам, ‑аш, св., прех. Изцапвам1 (в 1 знач.) нещо или някого малко, леко; поизмърсявам, пооцапвам, поизмацвам, поомацвам, понамацвам. Сам Радомир не гледаше много-много в какво да се облече — нека е удобно и топло, пък нищо, че се е поизцапало. А. Дончев, СВС, 110. Поизцапа си пръстите с машинно масло. △ Преминах през една голяма локва и поизцапах колата. △ Взе да преоблича детето и го поизцапа с кръвта от порязания си пръст. поизцапвам се, поизцапам се страд. и възвр. Като работи човек, ще се поизцапа, но добре е да пази чисти и тялото, и душата си, и двора, и къщата. Д. Талев, ЖС, 23. Боядисвам за пръв път и затова се поизцапах.
ПОИЗЦА̀ПВАМ СЕ несв.; поизца̀пам се св., непрех. Изцапвам се малко; поизмърсявам се, пооцапвам се, поизмацвам се, поомацвам се, понамацвам се. Килимът се е поизцапал — ще трябва да го изпера. △ Не мога да си облека белия пуловер, защото се е поизцапал.