ПОИЗЧАКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗЧА̀КВАМ, ‑аш, несв.; поизча̀кам, ‑аш, св., прех. и непрех. 1. Изчаквам, чакам малко, кратко или известно време; почаквам. — Довиждане! — отвърна младежът и пое надолу по стълбата. Олга поизчака секунда и полека затвори вратата. Б. Болгар, Б, 107. На хубава поляна до бистро планинско поточе те поизчакали да се мръкне. Ж. Колев и др., ЧБП, 20. Можем да прибегнем до превантивната .. война .. Все пак ние имаме може би още малко време да поизчакаме: може да се случи нещо, което да измени течението на историята. Т. Генов, Избр. пр, 211. Треньорът бе имал време да размисли върху откритието, което направи. .. Много му се искаше да разнищи веднага тоя случай, .. Думите на Владимир го бяха стреснали. Реши да поизчака. А. Мандаджиев, ОЩ, 69.

2. Само несв. Изчаквам малко от време на време, понякога. поизчаквам се, поизчакам се страд. и взаим. поизчаква се, поизчака се безл. У дома говореха, че започнали сватбата в лошо време, по-добре било да се поизчака, че тогава. — Дума да не става! — отсече дядо. Ив. Венков, ХКН, 13.