ПОИЗЧЕЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗЧЀЗВАМ, ‑аш, несв.; поизчѐзна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1. Изчезвам за малко, за кратко или за известно време; поизгубвам се.

2. Изчезвам малко, в определена, известна степен; поизгубвам се. Когато пристигна ..,

лицето му бе станало тъмновинено от приток на кръв, но сърдитият блясък в очите му бе малко поизчезнал. П. Вежинов, НС, 78. По онова време, .., имаше между военните доста разглезенички офицерчета, сега като че поизчезнаха, сега виждам между тях образованички, възпитанички. Ал. Константинов, Съч. I, 290. Бързо пристъпих към стената и разкрих и двата прозореца, негли поизчезне тежкият смраден дъх. П. Спасов, ГЛЗЗ, 62.

3. Само несв. Изчезвам малко, отчасти или за малко от време на време, понякога.