ПОИЗЧЕРВЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОИЗЧЕРВЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; поизчервя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Рядко. Изчервявам малко, слабо, леко; позачервявам.
ПОИЗЧЕРВЯ̀ВАМ СЕ несв.; поизчервя̀ се св., непрех. 1. Изчервявам се малко, слабо, леко; позачервявам се1. — Ау, Нийо! .. Да не сме тръгнали на...- не се доизказа Султана и дори се поизчерви от яд за лошата дума, която дойде сама на езика ѝ. — Тъй де — .. Тръгнали сме за добро. Д. Талев, ПК, 170-171. Като го видеше, че се задава, Надка се поизчервяваше, лицето ѝ пламваше. Кр. Григоров, ТГ, 105. Другите гледачи се въртят около него [Христака], подпитват го, .., пък той .. си гледа работата или ще се поизчерви и ще им отговори с половин дума. Ил. Волен, МДС, 192-193. Все пак се поизчервих, защото гостите .. разбраха, че съм българин. Ем. Манов, ПС, 54-55.
2. Само несв. Изчервявам се малко, слабо, леко от време на време, понякога.
— Друга (диал.) форма: поизчървя̀вам.