ПОИЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЍЛКА ж. Съд, обикн. във форма на корито или под., за поене на домашни животни и птици; поило. Иван доведе конете до поилката. Те потопиха муцуни в прясната вода, .., и загълтаха жадно. В. Ченков, ПС, 40. Братан бе напълнил половината от помещението с пиленца, постлал им сламица, поставил им хранилка и поилка. Ст. Даскалов, ЗС, 166. Дядото излезе, .., вмъкна се при кокошките, насипа им царевица, смени водата в поилките и се прибра в стаичката си. П. Бобев, ГЕ, 15. Сега долът е пресъхнал, пък и съвсем е ненужен, защото в оборите има автоматични поилки с обилна прясна вода. В. Ченков, ЗХ, 154.