ПОИСКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЍСКВАМ1, ‑аш, несв.; поЈскам, ‑аш и (остар. идиал.) поЈща, ‑еш, мин. св. поЈсках, св., прех. 1. Искам1 веднъж или няколко пъти по веднъж. Като последна милост Албена беше поискала да Ј позволят да се облече както си иска. Й. Йовков, ВАХ, 132. Отивам при баща си и поисквам позволение да му говоря искрено и откровено. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 80. Имам право да нося оръжие и да се движа навсякъде, където поискам и където пожелая. К. Калчев, СР, 12. На втората година след като овдовя, поискаха я двама души. Ст. Марков, ДБ, 86. При една почивка тя поисква да пие вода. Деян Ј подава .. войнишка манерка, така прохладна в жегата. Бл. Димитрова, Л, 134. Баща ни беше твърде добър човек. Той ни обичаше, радваше ни се и правеше всичко, щото и да поищехме. Л. Каравелов, Събр. съч. II, 1965 [еа]. Има ли от вас такъв някой человек, който, ако му поище син му хляб, той да му даде камък? КТЕМ, 114.
2. Само несв. Искам1 от време на време, понякога (Н. Геров, РБЯ). поисквам се, поискам се, поища се страд. и взаим. Да се влезе в кръчмата и да се поиска една чаша вино. Ив. Вазов, Съч. IX, 42. И когато се поисква свалянето му, и те подписват заявлението. Т. Влайков, Съч. III, 314. Реши се .. да се обяви времето .. за панаир в Преспа. Реши се още да се поиска съгласието и одобрението на хюкюмата. Д. Талев, ПК, 138. — Мойта роднина попа — .. щом видеше, че носят след момчето да се кръсти момиче, казваше да излеят по-скоро водата, за да кръсти с друга, защото, думаше той, ако някога се поискат, те не могат се зе [взе]. Н, 1883, кн. 1, 32. поисква се, поиска се, поище се безл. Панайотка, със словени под гърди ръце, го гледаше с несдържана любов и чакаше да Ј се поиска да донесе още нещо. — Седни, Йоте — Ј казваше той. Д. Немиров, Б, 146. Една жена фотографчийка, .., известява, че може да вади портрети твърде хубави. Ако би да ся поиска, тя може да отиде по конаците .. със своята машина. Дун., 1866, бр. 105, 2.
ПОЍСКВА МИ СЕ несв.; поЈска ми се и (остар. и диал.) поЈще ми се, св., непрех. Започва да ми се иска; приисква ми се. Поиска ми се да погледна през това стъкло, което беше някога дало такива нови вълнувания на детската ми душа. Ив. Вазов, Съч. IX, 127. През есента им [на четниците] се поискало да идат скритом в Стара Загора да се видят със своите си. М. Кънчев, В, 57. Нещо ме стяга под сърцето и ми се поисква поне за миг-два да бъда на улицата и над мен да грейне хубавото слънчице. С. Таджер, ПНМ, 130. Видях аз в лицето звяра със седемте глави и десетте рога на св. Йоана Богослов, .. — А поиска ли ти се да се побориш с него, Ромиле? — попита Теодосий. Ст. Загорчинов, ДП, 388-389. Лина наведе очи. Изведнъж Ј се поиска да се покаже нова, интересна. М. Грубешлиева, ПП, 260.
Ѓ Каквото (щото, що) <ми> душа поисква / поиска. Разг. Каквото пожелая, каквото ми се понрави. Растеше Борето волно и безгрижно, ядеше до насита каквото му душа поиска. ВН, 1960, бр. 2670,2. Горан: .., обичам аз нощта, .. Ей тъй тръгнеш — .. ; върви — додето ти крака държат: върши щото ти душа поиска. Ц. Церковски, ТЗ, 152. — Бива ли при тия красоти да няма кръчми? .. чак от земята ида, уморен съм… Там попът ни казваше, че в рая има всичко, що душа поиска, пък то… Елин Пелин, Съч. I, 1972 [еа]. Както <ми> душа поисква / поиска. Разг. Както пожелая, както ми се понрави. Разполагате с неограничен финансов ресурс и празен терен, върху който всеки може да се развихри, както му душа поиска. PCм, 2005, кн. 1 [еа]. Колкото <ми> душа поисква / поиска. Разг. 1. Много, в голямо количество. 2. Много, във висока степен. Където <ми> душа поисква / поиска. Разг. Където пожелая, където ми се понрави. Като ученичка Данкинова ходи на екскурзия до Париж. Оттогава свободата за нея се измерва в това, да живееш, където си се родил, и да пътуваш, където ти душа поиска. С, 2004, бр. 4274 [еа]. Поискала камилата рогове, че останала без уши. Диал. Ирон. Употребява се, за да се изтъкне, че някой в претенциите си да постигне (да има) нещо по-голямо, загубва и това, което е постигнал (имал). Поисквам / поискам баща си и майка си. Разг. Поисквам прекомерно висока цена, прекалено скъпо за нещо. Понеже огняри се намират трудно, .., ние напрегнахме сили и открихме един исполин, .. Той поиска баща си и майка си, а ние му предложихме по-малко. В. Априлов, КН, 11. Поисквам / поискам думата. Разг. Пожела‑
вам да ми се разреши да се изкажа на събрание, заседание и под. Спас Илков поиска думата от председателя и стана. Г. Караславов, ОХ II, 619. Когато поискваше думата, в камарата се възцаряваше тишина .., пленяваше слушателите. Ив. Вазов, Съч. XIII, 93. В събора на пашите заседание беше свикано — / .. Думата поиска везирът. Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3-4, 174. Поисквам / поискам ръката на някого. Разг. За мъж, негови роднини или сватовници — направям на жена предложение за женитба. Каза, че ще я чака и ще поиска ръката Ј, щом се върне здрава и читава, че и той се измъчва, като е принуден да въздържа чувствата си. Ем. Станев, ТЦ, 99. — Не се тревожи, Бубенце! — шепне тя [Беба]. — Баща ми не е лош, .. той има право да се съмнява в добрите ти намерения, щом като ти .. досега .. не си поискал ръката ми. Св. Минков, РТК, 86. Направих фатална грешка — поисках ръката на една любима жена, а тя въпреки очакването ми взе че каза"да!" ВН, 1960, бр. 2639, 4. Поисквам / поискам сметка от (на) някого или за нещо. Разг. Накарвам някого да отговаря за делата, постъпките или думите си. Иди пак при Борис .. поискай му сметка, в смисъл обяснение, защо така е постъпил той с тебе. К. Калчев, СТ, 258. Магазинерът остави .. каче със сирене да се вмирише и го хвърли в общинската кория .. Поиска ли някой сметка за това от магазинера? К. Калчев, ЖП, 16. Но турският народ скоро ще поиска сметка от днешното .. правителство за това му .. дело. ОФ, 1950, бр. 1840, 1.
ПОЍСКВАМ2, ‑аш, несв.; поЈскам, ‑аш и поЈща, ‑еш, мин. св. поЈсках, св., прех. Остар. и диал. 1. Потърсвам1 (в 1 знач.). Правителството на султана .. пак поиска посредничеството и помощта на силите. НБ, 1877, бр. 75, 290. Как би мъжът поискал добродетели у съпругата си, когато той сам си са търкаля в тинята на разврата? П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 96.
2. Само несв. Потърсвам1 (в 1 знач.) от време на време, понякога (Н. Геров, РБЯ). поисквам се, поискам се, поища се страд.