ПОИСКВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЍСКВАНЕ¹, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от поисквам¹ и от поисквам се. Оркестърът, навярно по поискване, .., засвири ария от "Манон". Ас. Златаров, Избр. съч. III, 297. Това е централната сграда на Нюйоркската градска библиотека. .. Минахме в залата за поискване. Тук системата е както навсякъде, с фишове и чекмеджета. Г. Белев, КВА, 266-268. Подробните условия за постъпване могат да се получат от училището .. Същите, при поискване, се изпращат от училището безплатно. ОФ, 1949, бр. 1500, 5. Сяко нещо, на което .. извършването му е възбранено, и поискването му е също възбранено. ДЗОИ III (превод), 26.

Ѓ До поискване. 1. Начин на получаване обикн. на кореспонденция, при който получателят сам я потърсва и взема от пощенската станция; пост-рестант. По навик се отбих в пощенската станция, гдето получавах кореспонденцията си "до поискване". А. Христофоров, О, 101. 2. За писмо, пратка и др. — който се получава по този начин; пост-рестант. Конструктивен план не бил направен. Редът .. бил като за писмата "пост рестант" — до поискване. ВН, 1959, бр. 2411, 2.

ПОЍСКВАНЕ² ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от поисквам² и от поисквам се; потърсване¹.