ПОИЩЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ИЩЕ, мн. ‑а, ср. Диал. Поило, водопой, напой. Получила име от дървените корита, нагласени за водопой (поище) на добитъка .. и тази махала. СбНУ XXXII, 464. Нанко чобан с девет стада, / .. че ги води .. на поище, / на поище, на кладенче. Нар. пес., СбВСт, 647. Па стана Стоян, та оиде / воз тая Пирин планина, / планина да си обиде, / поища да си направи. Нар. пес., СбНУ V, 75.