ПОКАЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКА̀ЕН, ‑А̀йна, ‑А̀йно, мн. ‑А̀йни, прил. Рел. Който се отнася до покаяние, свързан е с покаяние. Св. Йоан Кръстител проповядвал покайно кръщение и ония, които отивали при него, изповядвали греховете си. ПКПИП, 108. Великопостните служби .. са характерни със своето покайно пеене .. Църковното облачение е тъмно, обикновено в лилаво — цвета на покаянието. ЦВ, 1998, бр. 7, 6. От целия период вее дух на покаяние и тъга за нашата виновност пред Бога. Песненото и молитвено творчество, събрано в постния триод, е плод на душевно съкрушение и покайни сълзи. То е излязло изпод перото на св. мъже и жени, измили със сълзи греховете си. НВ, 310. На Велика събота .. следобед йерусалимският патриарх, .., влиза [в храма "Възкресение Господне"] да приеме невеществения огън. .. Страшна тишина се възцарява в тъмния храм — .. Случвало се е да се чака дори час и тогава сълзите и покайните вопли стават общи. СТ, 2003, бр. 17, 7. Нали безумно съм страдал / за час блажен? Нали и тамо, / и тука все за вас влека / живот покаен от години. К. Христов, ПХ, (превод), 81. Покайна изповед. Покаен канон. Покайно чувство.