ПОКАЗВАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКАЗВА̀Ч м. Остар. 1. Човек, който показва, представя нещо. Дошъл в Цариград и там бил свирач на булгария, после показвач на кукли. Ив. Вазов, Съч. IX, 128. Никой въстаник не е изпаднал .. в такваз гадна дребнавост, показвач на липсата на по-високи публицистически пориви, колкото тия същи оракули и тия представители [от в. "Мир"] на "разбити надежди". Бълг., 1902, бр. 483, 3.

2. Показател, индикатор. Към личните предпазни [от електрически ток] средства могат да се отнесат .. — фазомерът (показвач на напрежение) и пробната лампа. Чрез тях се проверява дали съоръженията са под напрежение. Eл. XI кл., 1965, 11.