ПОКАЙВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКА̀ЙВАМ, ‑аш, несв.; покА̀я, ‑А̀еш, мин. св. покА̀ях, св., прех. 1. Рядко. Със същ. душа. Извършвам, правя покаяние. — Айде, Радке, .., / да та заведа, .., / на светогор‑

ски манастир, / душата да си покаеш. Нар. пес., СбНУ XIV, 62. Сега иска дядо Нил / душа да покае, / да не казват хората / "Той Бога не знае". Л. Каравелов, Съч. I, 101-102.

2. Остар. Окайвам; съжалявам, оплаквам, ожалвам. Пропада [корабът] или се разбива .. и талосните развалини са пътните помене на претръпялото кораблекрушение, в което много покайват живота си, други най-малко имота и благото си. Ч, 1871, кн. 9, 266. покайвам се, покая се страд. от покайвам във 2 знач.

ПОКА̀ЙВАМ СЕ несв.; покА̀я се св., непрех. 1. Съжалявам за нещо лошо, което съм сторил, като признавам грешката, вината си; кая се, разкайвам се. — На Селвинка кажи: — Отецът заръча да дойдеш и да се покаеш. Иначе сладък залък няма да хапнеш, нито сън ще спиш. Ц. Лачева, СА, 55. — Ако не говори безумие в словата ти, чедо, покай се за хулите към духовния си отец. М. Смилова, ДСВ, 50. — Ние може да сме грешници, но не сме престъпници, че да се покайваме пред врага. Кой пред кого трябва да се покайва? Д. Вълев, З, 240. Не е ли по-добре [Орфей] да се предаде и да се покае за бягството и грешката си? Г. Караславов, Избр. съч. V, 366-367. Христо .. държал такова настроение, като че се е вече покаял, готов е да се занимае с умствена работа. З. Стоянов, ХБ, 161. Длъжни сме .. сякога да си наумяваме нашите погрешки, от които да ся покайваме. У, 1871, бр. 17, 302.

2. Рел. Признавам, изповядвам по църковните правила пред духовно лице греховете си; кая се. — Виждала ли си, сестро, грешник, който идва в обителта ваша да се покае, и .., виждаш чистота лъха от душата му, .. Не е грешник той. П. Константинов, ПИГ, 51. Богомилите развалили истинският смисъл и на тайнството покаяние. Треба да се покайваме само пред Бога, казвали те. ПСп, 1873, кн. 7 и 8, 93. — Айде ма, тейно, поведи, / .., че ма заведи / .. на манастира, / .., да са покая. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 97. Пред тях [осъдените] са изправил един поп, който държал .. "ковчежето с даровете" и един кръст. — Покайте са, .., и помолете Бога да ви прости прегрешенията — казал попът. Л. Каравелов, Съч. V, 110.

3. Кая се малко или кратко време (Н. Геров, РБЯ).

4. Диал. Заричам се; заклевам се (Н. Геров, РБЯ).