ПОКАНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКА̀НИЦА ж. Диал. Умал. от покана (в 4 знач.); поканичка, понудица. Един път бех поотишла у тях да повида болничето и да му занеса нящо поканица. Т. Влайков, Съч. II, 233. Легна либе, разболе се, / .. Една вечер, .., / сал поиска поканица, / поканица, що го няма: / жълта дюля цариградска. Нар. пес., СбВСт, 699. То [болното либе] ми иска поканица: / що го нема посред лято, / то го иска посред зима — / жлъта дюла миризлива, / бяло грозде станимашко. Нар. пес., СбНУ XLVI, 203.