ПОКАПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОКА̀ПВАМ1, ‑аш, несв.; покА̀пя, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1. Започвам да капя (в 1 и 2 знач.); потичам1, закапвам1. Сърцето му [на Мито] така се сви, че сълзи покапаха от очите му. Ст. Даскалов, БМ, 263. Ариф: — Прияла ми се е баница .. Като я хруснеш — маслото да ти се топи в устата! .. Демир: — Изтрий си брадата! Покапа ти маслото. Г. Крънзов, Избр. пр, 182-183. Немтур цял пламна — кръв да покапе от алените му бузи. Д. Талев, ЖС, 134. Буквите бяха написани с дебел пласт синя боя, която на места беше покапала. В. Пламенов, ПА, 63.
2. Капя (в 1, 2, 6 и 7 знач.) малко, слабо, леко. — Чешмата си съборил, .. Дачо Клинков [ханджията] .. махна ръка .. гневно. — Та нали заради тая чешма... защото от нея течеше много вода... в чекмеджето ми покапваха само по няколко гроша на ден. Т. Харманджиев, Р, 72. // За дъжд — валя слабо, леко; падам, капя. Покапваше дъждец.
3. Само несв. Капя (в 1, 2, 6 и 7 знач.) малко, слабо, леко от време на време, понякога. От платнищата, които служеха за покрив на палатките, от време на време покапваше някоя и друга капка. М. Гръбчева, ВИН, 425.
4. Само безл. покапва, покапе. Капе малко, леко или от време на време. Един ден, както седяхме сгушени .., от покрива покапваше и вятърът плющеше в закнижените прозорци, дядо Боне дойде. Ст. Даскалов, БП, 70. Навън покапва.
Ѓ Ако не потече, покапа ще; ако не потече, то ще бар покапа. Диал. Употребява се, когато се очаква малък, но редовен приход, доход. Покапват ми / покапят ми лигите. Разг. 1. Много ми се прияжда, дояжда нещо, което виждам или за което се говори. 2. Много ми се приисква нещо, силно пожелавам нещо, което виждам или за което слушам. — Иване, върви си по работата, .., не стой тука да те закачат тези вещици. Те са слободни, .., че искат [жените] да те накарат да ти покапят лигите. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 44.
ПОКА̀ПВАМ2, ‑аш, несв.; покА̀пя, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., прех. 1. Изцапвам, нацапвам нещо или някого обикн. с капки от храна, питие и под.; накапвам1, окапвам1. — Ами я виж, покапал си жилетката и по мустаките му масло от яхнията — шепне първата [г-ца Занева]. Ал. Константинов, Съч. I, 267. Имам леля .. на именни дни у сродници, когато шоколадените бонбони не бяха още на мода и гостите покапваха дрехите си с вишнево сладко, за тая мила жена се говореше твърде оживено. Св. Минков, П, 179. Ако си покапем дрехите с азотна кислота, покапаната част изгаря. И. Гюзелев, РФ, 12. А с ново ли облечен си случайно, / с кезап отнякъде покапали те тайно. К. Христов, ЧБ, 41.
2. Изливам течност на капки; капвам2, накапвам1. Той слага хоризонтално сгорещена сребърна дъсчица и я покапва с няколко грама вода, смесена с мастило. И. Гюзелев, РФ, 196.
3. Само несв. Капвам2 малко от време на време, понякога. Ще му покапваш по няколко капки в носа няколко дена подред. покапвам се, покапя се I. Страд. от покапвам. II. Възвр. от покапвам в 1 знач. Свойството на Младенов да се покапва изобилно при храненето ми е известно. Б. Райнов, ГН, 53. Той спокойно топеше своето гъше перо в една консервена кутия, пълна с желязно масло, и смазваше пантите. Вършеше работата си с голяма виртуозност, без да се покапе. Хр. Пелитев, ХО, 25. Когато пръв път ядат коприва, пазят да се не покапят: който се покапе, щели да го ядат бълхите през годината. СбНУ VI, 93.
ПОКА̀ПВАМ3, ‑аш, несв.; покА̀пя, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1. За листа, цветове, семена и плодове на растения — откъсвам се от дървото, храста и падам след като пожълтея, узрея или прецъфтя; накапвам3, изкапвам, окапвам2, опадвам1, изпадвам2. Рано през пролетта .., топлият вятър разтвори люспите на шишарките и оттам покапаха на снега семена безброй. Н. Хайтов, ШГ, 166. — Гледаш тая яболщница? Стани, собери си во тагарджикот от листено .., що покапале по земя, та си ходи дома. СбНУКШ ч. II, 183. Вятър повея, / дърво маслинка разлюля, / разлюля, маслини бял цвят покапа. Нар. пес., СбНУ XLVI, 73.
// За коса, вежди, мигли, козина, пух, зъби — опадвам1, окапвам2, изкапвам. Кога погледа Радина майка, / белото гърло в кърв утонало, / .. църните вежи Ј [на Рада] покапале, / църната коса Ј порусела. СбБрМ, 459.
2. Прен. Поет. Достигам до или изпитвам, усещам пълно изтощение на силите си в резултат на голяма физическа умора; окапвам2. Задрямва угрижений цар. / Но буден е още — вторачен в тъмите, / где стражите нощни покапват, надвити / от дрямка. К. Христов, ХЗ 1939, 104.
3. Диал. Разрушавам се, повреждам се, ставам негоден, развалям се; скапвам се. Опустяло ти тоз дете, / дето ще да е от злато, / покапала ти таз люлка, / дето ще да е от сребро, / кога си не е от сръце! Нар. пес., СбНУ XIV, 47.
Ѓ Покапваме / покапем като <презрели, гнили> круши. Разг. 1. За много, за голямо количество хора или предмети — падаме бързо един след друг. Изведнъж няколко остри изсвирвания пронизаха тишината. Негрите, качени на палмите, покапаха като круши на земята. Гр. Угаров, ПСЗ, 440. 2. За много, за голямо количество хора или животни — загиваме, умираме, обикновено бързо, един след друг. 3. За много хора — претърпяваме един след друг нещо неприятно, отпадаме отнякъде. А случвало се да покапят като презрели круши всички и нямало кой да разкваси попуканите им устни с капка вода. РД, 1950, бр. 154, 2. Покапвам / покапя от смях. Разг. Смея се много, до премаляване. Едно незаергенувало още овчарче зина уж да проговори полека, а горският му глас прокънтя: — Не се облизвай, писане, като котка след риба! Момите покапаха от смях. А. Страшимиров, ЕД, 130.