ПОКАТОЛИЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКАТОЛЍЧВАМ, ‑аш, несв.; покатолЈча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Правя някого католик, правя някой да приеме католическото вероизповедание, католицизма; католицизирам. Атмосферата в гимназията и домогванията на учителите да покатоличат учениците възмутила Кирил. Н. Ферманджиев, РХ, 197. Като ревностен католик Людовик Велики се реши силом да покатоличи блъгарете в покорената от него Видинска област. М. Дринов, ППБН, 90. Шведският крал, по настоявание на папата, си пратил войските заедно с няколко епископи, за да покатоличат русите. Д. Душанов, ИПХЧ, 234. Унгарският крал са показа ревностен католик и поиска да покатоличи жителите в обладаната от него българска област. Т. Шишков, ИБН, 261. покатоличвам се, покатолича се страд.

ПОКАТОЛЍЧВАМ СЕ несв.; покатолЈча се св., непрех. Ставам католик, приемам католическото вероизповедание, католицизма. Лора бе преживяла в Париж голяма душевна криза: тя се бе покатоличила в малката църква на манастира. М. Кремен, РЯ, 314.