ПОКАШЛЮВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКА̀ШЛЮВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от покашлювам и от покашлювам се; покашляне. Тя се покашля леко. В отговор на това нейно покашлюване Евгени долови приближаващи се стъпки. Д. Ангелов, ЖС, 179. Откак майка ми и братчето Стефан умряха от красник, .., всяка простуда и всяко покашлюване я държеше нащрек. Ст. Дичев, ЗС II, 322. Съвсем близко до кърмата светулкаше едва забележимо огънче и се чуваше слабо покашлюване — капитанът пушеше своята цигара. П. Вежинов, ДБ, 137. Болярите се разсмяха, .. После настъпи мълчание, прекъсвано само от покашлюванията на по-старите. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 435. Вън се чу покашлюването на Начо. Д. Талев, ПК, 152.