ПОКАШЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОКА̀ШЛЯМ, ‑яш, несв. и св.; пока̀шля, ‑иш, мин. св. ‑их, св. (разг.), непрех. 1. Кашлям леко, слабо или малко, кратко време. Другият също запали цигара, двамата покашляха, не допушиха цигарите и ги хвърлиха на улицата. Й. Радичков, СР, 214. — Знаеш ли как бе нагласено там? Аз не виждах музикантите зад завесите, а и те даже не смееха да покашлят. Д. Добревски, БИ, 95. Влайков се появи .., ръкува се с нас, седна, помълча, покашля и като ни гледаше със слабо виждащите си очи, осведоми се откъде сме родом. Хр. Миндов, СбЦГМГ, 422. — Излез, та са разгледай на четирите стърни, ама .. да мълчиш, не бива ни да покашляш. БНТв Х [еа].
2. Кашлям (в 1 знач.) веднъж или слабо, леко с някаква цел, преднамерено, обикн. като знак за нещо; изкашлям се, окашлям се, покашлям се, прокашлям се. На чукането не се обади никой, но Анастаси долови отвътре тихи стъпки и като покашля, почука още веднъж по-силно. Ем. Станев, ИК I и II, 140. — Казвай какво мислиш по тоя въпрос! .. — Какво мисля ли? — леко покашли младият човек. М. Грубешлиева, ПП, 278-279. Късно през нощта дядовото Нейково куче даде зор .. дядо Нейко излезе, то.. залая срещу хамбаря. Дядо Нейко покашля високо, помълча, помисли и се повърна. Ил. Волен, ДД, 124. Искаше му се .. още един път да уточни начина на действие, но той само почувствува изсъхналото си гърло, нервно покашля и се упъти към канцеларията. Д. Кисьов, Щ, 73.
3. Само несв. Кашлям леко, слабо, по малко или се изкашлям, окашлям от време на време, понякога. Той покашляше, но не че му се кашляше, а защото предвкусваше удоволствието, което си приготвяше. Й. Йовков, ЧКГ, 73. Вечерта аз вдигнах температура .., взех и да покашлям. Ст. Даскалов, ЕС, 302. Покашлях от време на време. Но това беше нищо в сравнение с кашлицата на тежко болните. С. Таджер, ПНМ, 163. "Отказала се от всичко, залиняла.. не ядяла, не дружала, почнала да покашля. Наложило се да я пратят в климатичното училище". Б. Болгар, ОП, 97-98. Като покашляше нервно, Беслеменов се появи в тъмен копринен халат. Д. Кисьов, Щ, 207.
ПОКА̀ШЛЯМ СЕ несв. и св.; пока̀шля се св. (разг.), непрех. 1. Изкашлям се, окашлям се леко, слабо, малко; поизкашлям се, поокашлям се, прокашлям се, покашлям. Всички мълчаха, .. Ловците не смееха да се покашлят. Й. Йовков, СЛ, 35. — Не се обиждай, моля ти се — каза Леонарда, — но ти наистина си за санаториум. — Вече втори месец не съм се покашлял нито веднъж — каза старецът гордо. Д. Цончев, ПБП [еа]. Вече не седях до него напрегната, .. Размърдвах се, когато ми се искаше да се раздвижа, покашлях се, когато ми се кашляше. Ж. Божилова, В (превод) [еа]. Геран .. се покашля от лек задух. Ал, 2006, кн. 3 [еа].
2. Изкашлям се, окашлям се слабо, леко, малко с някаква цел, преднамерено, обикн. като знак за нещо; поизкашлям се, поокашлям се, прокашлям се, покашлям. Селяните не бяха ходили в залата и затова не можеха да кажат нищо. Само се покашляха .. в знак, че са готови да слушат. Г. Мишев, А, 38. — Не, страстна е Ема, до лудост е страстна! Маестрото се покашли, за да овлажни засъхналото си гърло. А. Страшимиров, Съч. V, 205. Принесоха му [на Деко] масичката с декларацията, пъхнаха му писалка .. Като се покашля престорено и потупа по уж болните гърди, Деко преглътна един-два пъти и се наведе. Ръката му затрепера. Ст. Даскалов, СЛ, 40. Тренчо .. я [жена си] погледна под око, покашля се и намигна: — Какво си се разпяла по къщи? Кр. Григоров, И, 9.
3. Само несв. Кашлям се, изкашлям се, окашлям се малко, леко, слабо от време на време, понякога.