ПОКАЯНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКАЯ̀НИЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Обикн. ед. Съзнаване, признаване и съжаление, които някой изпитва, за негов грях, грешка, вина; покайване, разкаяние, разкайване. Дошел изповедникът, донесли и причастието, а старецът, вместо да се изповяда с покаяние, взел да спори кое е грях и кое не е. Ем. Станев, А, 69. Да бъде както Бог е наредил, и греха, който дяволът хвърля със зачатието ни, да го изкупим с покаяние. Елин Пелин, Съч. IV, 19. Аз, йеромонах Лаврентий, записах за собствено покаяние тая изповед .. За покаяние я записах и защото всуе търся ответи и за своята душа. П. Спасов, ГЛЗЗ, 104. — Добре, тате, .., иди при него [при адвокат Проданов], нека помогне — съгласи се Марин ..: да не иска пак разни покаяния. Д. Бозаков, ДС, 121. Съзрях чернотата / на тежкий си грях, .. / "Години в сълзи, в покаянье, / от вишния моля прощенье". Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 65.

2. Само ед. Рел. Едно от седемте църковни тайнства, при което християнинът, след изповядване на греховете си пред духовника изповедник и след гласна прошка от него, получава благодатно прощаване на греховете от самия Бог и си възвръща придобитата при Кръщението чистота; изповед. В тайнството на покаянието християнинът получава благодат на святий Дух, която го очистова от ония грехове, които е направил след кръщението. Д. Манчев, НН (превод), 142-143. Може, като правим покаяние, да получим полза, и като умием предните грехове, да получим божието милосърдие. П. Р. Славейков, СК, 13. Богомилите развалили истинският смисъл и на тайнството покаяние. Тряба да се покайваме само пред Бога, казвали те. ПСп, 1873, кн. 7-8, 93. Святая православна църква държи седем тайнства, които са: 1. Кръщение, .., 4. Покаяние, .., 7. Елеосвящение. Х. Данов, ППК (превод), 50.

◊ След смърт покаяние. Употребява се за нещо, което се прави без полза, когато вече е безполезно, излишно, не е необходимо.