ПОКАЯНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКА̀ЯНИК, мн. ‑ци, м. Човек, който се покайва, който се е покаял; разкаяник. — По-лек ми се вижда оня начин за изкупване на всички видове грехове, който от векове са практикували мнозина грешници и покаяници — покаянието чрез строго отшелничество. Т. Харманджиев, КЕД, 138. Те [Южанов и кехаята] влизат в едно много ниско здание, .. Те си навеждат главите, както покаяниците, когато се изповядват. Ив. Карановски, Разк. I, 23. Величието и скромността се така вплитат, че и моята уязвена мисъл се е смирила като коленичил покаяник. П. Росен, ВПШ, 178. Изповедникът, бидейки тъй простодушен, както и неговият покаяник, отиде да се съветува .. дали може да приеме тази милостиня. Ч, 1875, кн. 13, 607.