ПОКВАРА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОКВА̀РА ж. 1. Само ед. Нравствено падение, нравствена разруха, упадък на нравите и морала; деморализация. Свободните институции са станали плячка на политическа некадърност, демагогия и поквара всред управниците. М. Арнаудов, БКД, 49. На всяка крачка .. се чувствува ужасът на покварата, .., липсата на каквито и да би‑
ло добродетели или престорено благоприличие. Св. Минков, ДА, 73. Покварата в града, развратът на ромеите, .. усилваха смущението в душата му. П. Константинов, ПИГ, 25. Много трудна е задачата на актьора, който ще играе ролите .., противопоставяйки на моралната поквара и цинизма на Непознатия нравствената чистота и доверчивост на Коста. Ив. Остриков, ППА, 63. В началото на ХХ век, отвратен от покварата на политическите нрави, Вазов бяга в историята, търсейки корените на националния исторически трагизъм. Св. Игов, БЛ [еа]. На това окаяно положение на жената трябва отчасти да се припише покварата на нравите в ония времена. Тая поквара се засилила още повече от постоянното разрастване на най-необуздан разкош, от безсрамното безпътство и от сладострастните оргии на бащи и на съпрузи и най-вече от свободата, дадена на непристойните куртизанки. П. Драгоев, С (превод) [еа].
2. Само ед. Покваряване; деморализиране. Една от главните причини за покварата на артистите е досегашният репертоар и халостната политика на управляващите театъра. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 114.
3. Диал. Вреда, щета, загуба; вред, повреда, пагуба, зарар, зян, затра1, развала, сътра (Н. Геров, РБЯ).