ПОКВАРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОКВАРЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от покваря̀ като прил. 1. Който се е поддал на поквара и разврат, живее неморално и няма почтено поведение, мисли, цели; развратѐн, безнравствен, неморален, безпътен2, деморализиран. Жена му е .. млада, хубава брюнетка, но .. какво е виновна тя, загдето понякога я поглеждат някои покварени, извратени мъже? Д. Калфов, Избр. разк., 174. Виното се разливаше обилно .. у татарите, .., войните, грабежите, съприкосновението с покварените .. народи бяха внесли елементи на нравствена развала и разпуснатост. Ив. Вазов, Съч. XIV, 184. Въпреки своята леност и паразитен живот тя [Ирина] бе запазила.. навика да мисли .. — горчивата мъдрост на издигнато, но покварено същество всред .. свят, който загиваше. Д. Димов, Т, 503. Та той [Боян] може би съвсем не беше тъй покварен, както изглеждаше. М. Грубешлиева, ПИУ, 81. Вместо предишните мъдри, храбри и мощни султани, отсетне се явяват слаби и покварени владетели. Б. Пенев, НБВ, 30. // За душа, ум, сърце — който принадлежи на такъв човек; развратѐн. Афионът изчезна, но пиянството продължава. Пиянство на похабени души, пиянство на покварени сърца. Ив. Вазов, СНЖ, 81. Ако не промениш непостоянния и покварения си ум, не те вменявам никак и именувам мой син. Н. Хилендарец, СПП, 41-42. // За нрави — за който е характерна поквара и разврат, упадък на морала; развратѐн, пошъл, порочен. Гражданските войни, с убийствата и грабежите си, бяха неговото [на Катилина] забавление. .. "Катилина вземаше пример от покварените нрави на една страна .." .. нямал [Клавдий] покварени нрави. Бил най-малко безнравственият римлянин на своето време! Г. Куфов, Д (превод) [еа]. Не съм виждал .. тези прославени хора в двореца; ..; а изключено е негово величество, извънредно разумен владетел, да не си е осигурил .. такива мъдри .. съветници; или може би добродетелите на тези почтени мъдреци са твърде строги за покварените .. нрави на един царски двор. Т. Атанасова и др., ПГ (превод) [еа].
2. Остар. и диал. Който е влошил или загубил качествата си; развален. Тази песен, .., отговаря по всичко на песента.. от сборника на Веркович, .., образувайки неин силно съкратен и доста изопачен вариант при съвсем покварен ритъм. СбНУ LII, 56. Техните родители .. не са ги мили и чистили прилежно или .. са ги държали в нечист и покварен въздух и др.т. Лет., 1869, 108. Водата лесно ся всмърдява, кога ся задържи затворена много время или кога ся наберат у нея някакви други неща. Такава покварена вода не е за пиене. Й. Груев, Ф (превод), 41. Сръдцето и жилите им [наболните животни] захващат повече да бият, .., покварените течности виждат ся като кръвави лекета и твърде смрадливи. Дун., 1866, бр. 85, 2.