ПОКВАРЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКВА̀РЕНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Качество на покварен. Но Кириак, при всичката поквареност на душата си, чувствуваше още гнусотата на това дело. Ив. Вазов, Съч. XXII, 127. Все пак трябваше да я целуна — казвам си, .. У нея, изглежда, поквареността е повече поза, отколкото същност. Б. Райнов, ГН, 74. Не може да бъде по-голяма поквареност от туй, щото человек да продава убежденията си или да се побратимява за интерес с ония, които хулят.. неговите убеждения. Д. Благоев, ЛКС, 77. При всичката поквареност на нашия народ, пак можем със своя сила и средство да дойдем до независимост. Б. Димитров, Я I (превод), 79.