ПОКВАРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОКВАРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; покваря̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Научавам, подтиквам някого към лошо, неморално поведение или действия, правя някого да стане развратѐн; развращавам, развалям, деморализирам. Той я виждаше момиче — почти дете. Кога успяха да я покварят? С каква ли наслада бързаха да разрушат всичко женствено, човешко? Г. Стаматов, Разк. II, 62. — Ти само знаеш да разваляш. Покварил си селяните. Няма да ти простят. Д. Вълев, Ж, 141. Така наречените "рецеди‑
висти" влизаха в ролята на "учители" и още повече покваряваха по-малките и влезлите в домовете за първи път. НК, 1958, бр. 6, 3. // Довеждам до нравствен упадък, до поквара; развращавам, развалям. Парите още не бяха покварили живота му [наБориса]. .. Той не беше ни подъл, ни алчен, ни развратен в обикновения смисъл на думата. Д. Димов, Т, 182. Вие сте един от тия, които покварявате цялата ни държавна машина, които навсякъде предлагате парите си и мислите, че с пари се постига всичко. П. Спасов, ХлХ, 384. Лошият пример .. покварява и най-добрите нрави. В. Радков, Избр. пр XIV (превод) [еа]. Русо считал, че прогресът покварил природата на човека. Ист. VIII кл, 43. Грехът покварил душата на първите люде. Те били добри ..; но след сгрешаването станали лъжливи, горделиви и лоши. Д. Манчев, НН (превод), 14-15.
2. Правя нещо (идея, дело и под.) да се влоши, развали, осуети, съсипе или пропадне. — Господ Бог и душа, и образ ни е дал като у вси люде .., ама виждаш ли как властелите господньото дело поквариха! Ст. Загорчинов, ДП, 324. Нашата програма, нашата велика идея е толкова ясна и могъща, та никакъв временен съюз не може да я поквари. Д. Димов, Т, 236. Балканските държавници .. са покварили .. велико дело. Величествената идея за балканска федерация те .. я омърсиха и компрометираха. Борба 1919, кн. 4, 109. Една непристойна беседа е отрова за приятелството; и една реч може да ти поквари мира. Ат. Начев, ПЖЧ (превод), 11.
3. Остар. и диал. Причинявам поквара (в 3 знач.); развалям, повреждам, боздисвам, покварям. Времето ще поквари, ще унищожи и паметниците, които ще му издигнат. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 152. Амалия /гледа .. портрета/ .. Не прилича .. В огнените му очи се гледаше небесна душа, но могат ли да предадат това боите? Тука е написан прост чиляк. Аз съм го покварила. Н. Бончев, Р (превод), 36. Оставят ся на отворени места кокалите, на които лошата миризма покварява въздухът. Дун., 1876, бр. 1055, 1. покварявам се, покваря се страд.
ПОКВАРЯ̀ВАМ СЕ несв.; покваря̀ се св., непрех. 1. Научавам се на лошо, неморално поведение или действия, ставам развратѐн; развращавам се, развалям се, деморализирам се. Говоря за моралната разруха. Нашият народ се поквари. Д. Добревски, БКН, 248. Атлантите, обитателите на Атлантида, .. имали висока култура и се подчинявали на небесните закони. Но, замаяни от своето могъщество, те се покварили. Д. Славчев и др., БМ, 13. // Достигам до нравствен упадък, до поквара; развращавам се, развалям се. Нравите на римляните се покварили. Й. Груев, КВИ (превод), 45.
2. Остар. и диал. Развалям се, повреждам се, разрушавам се; боздисвам се, покварям се. Само в крайния пожар беше ся покварил оловния му [на безистена] покров и нещо от стените. ЦВ, 1856, бр. 267, 29. Малко по малко тия песни, с времето, са се покварили; тъй като през дълги векове те са живели само в устата на народа. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 15. В града къщата и на полето къщите му ся повредиха. Кога потрябваше на соседа му някакво сечиво, той не му даваше, за да ся не поквари. С. Радулов, НД, 45. У Чешко .. мирът ся покварил, та ся начнала страшната тридесятолетна война. ВИ, 1867, 136.