ПОКИМВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОКЍМВАМ1, ‑аш, несв.; покѝмам, ‑аш, св., непрех. 1. Кимам леко или кратко време. — Не се гневи ти. Майчиното сърце всичко прощава. Как съм се гневила и аз някога, .. Василиса покима замислено с глава. В. Геновска, СГ, 193.
2. Само несв. Кимам леко от време на време, понякога. Пръчът ходи да види да не би да е вълк или лисица, ама се върна спокоен, гледам, че само покимва с глава. Й. Радичков, СР, 66. покимвам си, покимам си взаим.