ПОКИТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКЍТВАМ¹, ‑аш, несв.; покѝтя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Китя малко, кратко време (Н. Геров, РБЯ).

2. Само несв. Китя малко от време на време, понякога.

3. Диал. Китя. Три дни песна си е попеяла, / два дни китка си е покитила. Е. Каранов, РБ [еа]. покитвам се, покитя се страд. и възвр. Девокя го [ран босилек] посадиле, / .., със него се покитиле. Нар. пес., СбВСт, 892.

ПОКЍТВАМ², ‑аш, несв.; покѝтя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. Захвърлям²; запокитвам, закитувам², закитвам², закитям. Разпалваше в душата му [на цар Петър] проповедникът надежда — да покити престол и венец, та да стане отшелник и Бога да види. Н. Райнов, КЦ, 20. Незнайна власт ме в мрак покити, / аз бродя в гибелни места. Д. Дебелянов, С 1946, 96. покитвам се, покитя се страд.