ПОКИТВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКЍТВАНЕ

ПОКЍТВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от покитвам1 и от покитвам се.

РБЕ — ИБЕ Речко

ПОКЍТВАНЕ

ПОКЍТВАНЕ2, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от покитвам2 и от покитвам се; захвърляне, запокитване, закитуване2, закитване2, закитяне.

РБЕ — ИБЕ Речко

Списък на думите по буква

А Б В Г Д Е Н О П