ПОКЛАДИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀КЛА̀ДИ само мн. Диал. Заговезни; заговенки, заговелки, запостки, запост, запостене, заговяване, заговявка. И занареждаха се: .. Тихата вечеря срещу поклади, кога всеки прошка от по-възрастен добие, за да посрещне с радост Великден. Ив. Кирилов, Съч. II, 217. — Утре ще ти [на Катерина] заколя кокошка; мислих да я пазя за поклади, но за поклади ще заколим стария петел. Д. Талев, ЖС, 403. На поклади кладат огневе и ги прескачат .. Георги, .. бърза да пристигне [от Цариград] за Богородични поклади. Е. Каранов, РБ [еа].

◊ Месни поклади. Диал. Месни заговезни. Когато настъпят месни поклади, всяка домакиня е занята от заран до вечер да готви всякакви месни гозби, защото от понеделник нататък вече месо не се яде. СбНУ XLII, 122. Сирни поклади. Диал. Сирни заговезни. Това се случи на сирни поклади. Кета и Мирчо беха повикали старите да запокладват наедно. М. Георгиев, Избр. разк., 234.

? На конски поклади. Диал. Ирон. Никога (за подчертаване, че нещо няма да стане, няма да се осъществи).