ПОКЛАНЯНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКЛА̀НЯНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от покланям и от покланям се. Девер булка през мост води, / мостове се олюляват / от деверско срамуване, / от булчино покланяне. Д. Осинин, ДС [еа]. Там [вГърция] една хубавица е била предмет за едно истинско покланяне: те я обожавали. Ив. Богоров, КП, 29. Язическата вяра има много подразделения ..: брахманската, будайската, ..; сабейската, състояща се от покланяне на небесните тела. С. Бобчев, ПОС (превод), 33.