ПОКЛАТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКЛА̀ТВАМ, ‑аш, несв. (остар. и диал.); покла̀тя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Поклащам. От ъгъла на уличката с бързи стъпки се зададе .. Добрева .., тя вървеше нервно, поклатваше си дори и ръцете. А. Страшимиров, Съч. I, 200. Докато кравите ядяха, Христака беше все помежду тях — .., приказваше им, галеше ги и те .., поклатваха благодарствено уши и опашки. Ил. Волен, МДС, 193. Петър всякой път набързо четеше уроците си, .., поклатваше главата си, затваряше книгата си и извикваше: "Не мога нищо да разбера от това". ИЗ 1874-1881, 1882, 95. Аз поклатвах глава в знак на признателност. Св. Миларов, СЦТ, 109. поклатвам се, поклатя се страд.

ПОКЛА̀ТВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); покла̀тя се св., непрех. Поклащам се. Бае Петър наближи. Той беше височък, подпълен рус човек; поклатваше се, като вървеше. А. Страшимиров, ЕД, 57. Хубавата си глава държеше [телицата] високо, тънките рога се поклатваха, герданестата ѝ гуша се люлееше, пък опашката метеше пътя. Ил. Волен, БХ, 30. Немците имат много добри .. водачи .. Но .., начело стои самси княз Бисмарк, .., без него нищо не са поклатва в цялата империя. Лет., 1876, 13. Върху .. старий свят налегнал непостижимо летар‑

гически сън, .., ужасното смълчаване на живота, когато просвещението са не поклатвало ни назад, ни напред. Ч, 1875, кн. 12, 556. Има души, върху които удоволствието и скръбта падат като върху една спяща вода, те са мъничко поклатват отгоре и ся изличават. Ч, 1871, кн. 19, 583.